Клинописна азбука и граматика

Клинописната азбука, подредена в лексикографичен ред и по сходство на звуците

Клинописната азбука се състои от 32 букви - 9 за гласните звуци и 23 за съгласните звуци. Всички гласни букви се изписват само с вертикални линии и горни ъгли. Всички съгласни букви се изписват само с хоризонтални линии и леви или десни (големи) ъгли. В азбуката, за разлика от кирилицата, липсва буквата "ь", а ер-малък се използва само в комбинация с "о" като "ьо". Това е и единствената гласна буква, в която има десен (голям) ъгъл. За сметка на това диграфите "дж" и "дз" имат собствени знаци и за тях се използват правилата за съгласни букви.

Когато е възможно буквите се групират в срички, като в сричка може да има само по една гласна и една съгласна буква. Ако първата буква от сричката е съгласна, тогава буквите за гласен и съгласен звук се изписват заедно, без да се припокриват линиите и ъглите в тях. Ако първата буква в сричката е гласна, тя се изписва по същия начин, както ако местата бяха разменени, но с добавка от два леви ъгъла в края. Например:

  -ма-

  -ам-

Разделянето по срички започва от първата буква в думата. Ако за определена буква е невъзможно да бъде групирана в сричка със следващата, тогава тя се изписва самостоятелно. Например:

  -к-ли-но-пи-с-

В клинописната азбука не са използват препинателни знаци. Не се прави разлика между главни и малки букви. Думите се отделят една от друга с отстояние или с точка.

Цифрите се изписват с брой хоризонтални линии и ъгли, съответстващ на поредността им плюс вертикален голям ъгъл, който не се използва другаде.